мокрили

Речник на българския език

1. мокрили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

мокрили е производна форма на мокря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. мокрили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

мокрили е производна форма на мокря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).