можело

Речник на българския език

1. можело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

можело е производна форма на мога (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. можело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

можело е производна форма на мога (мин. деят. несв. прич. ср. р.).