можела

Речник на българския език

1. можела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

можела е производна форма на мога (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. можела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

можела е производна форма на мога (мин. деят. несв. прич. ж. р.).