множил е

Речник на българския език

1. множил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

множил е е производна форма на множа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. множил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

множил е е производна форма на множа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).