млатил

Речник на българския език

1. млатил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

млатил е производна форма на млатя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. млатил — мин. деят. св. прич. м. р.

млатил е производна форма на млатя (мин. деят. св. прич. м. р.).