млател

Речник на българския език

1. млател — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

млател е производна форма на млатя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. млател — мин. деят. несв. прич. м. р.

млател е производна форма на млатя (мин. деят. несв. прич. м. р.).