митка

Речник на българския език

1. митка — сег. вр., 3 л., ед. ч.

митка е производна форма на миткам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. митка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

митка е производна форма на миткам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. митка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

митка е производна форма на миткам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).