мирувах

Речник на българския език

1. мирувах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

мирувах е производна форма на мирувам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. мирувах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

мирувах е производна форма на мирувам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).