мирува

Речник на българския език

1. мирува — сег. вр., 3 л., ед. ч.

мирува е производна форма на мирувам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. мирува — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

мирува е производна форма на мирувам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. мирува — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

мирува е производна форма на мирувам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).