мирнете

Речник на българския език

1. мирнете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

мирнете е производна форма на мирна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. мирнете — повелително наклонение, мн. ч.

мирнете е производна форма на мирна (повелително наклонение, мн. ч.).