мири

Речник на българския език

1. мири — сег. вр., 3 л., ед. ч.

мири е производна форма на миря се (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. мири — повелително наклонение, ед. ч.

мири е производна форма на миря се (повелително наклонение, ед. ч.).