минете

Речник на българския език

1. минете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

минете е производна форма на мина (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. минете — повелително наклонение, мн. ч.

минете е производна форма на мина (повелително наклонение, мн. ч.).