минело

Речник на българския език

1. минело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

минело е производна форма на мина (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. минело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

минело е производна форма на мина (мин. деят. несв. прич. ср. р.).