минела

Речник на българския език

1. минела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

минела е производна форма на мина (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. минела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

минела е производна форма на мина (мин. деят. несв. прич. ж. р.).