милувал

Речник на българския език

1. милувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

милувал е производна форма на милувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. милувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

милувал е производна форма на милувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. милувал — мин. деят. св. прич. м. р.

милувал е производна форма на милувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. милувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

милувал е производна форма на милувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).