мижахте

Речник на българския език

1. мижахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

мижахте е производна форма на мижа (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. мижахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

мижахте е производна форма на мижа (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).