мигнело

Речник на българския език

1. мигнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

мигнело е производна форма на мигна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. мигнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

мигнело е производна форма на мигна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).