метяло

Речник на българския език

1. метяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

метяло е производна форма на мета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. метяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

метяло е производна форма на мета (мин. деят. несв. прич. ср. р.).