метнал

Речник на българския език

1. метнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

метнал е производна форма на метна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. метнал — мин. деят. св. прич. м. р.

метнал е производна форма на метна (мин. деят. св. прич. м. р.).