мезила

Речник на българския език

1. мезила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

мезила е производна форма на мезя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. мезила — мин. деят. св. прич. ж. р.

мезила е производна форма на мезя (мин. деят. св. прич. ж. р.).