мезели

Речник на българския език

1. мезели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

мезели е производна форма на мезя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. мезели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

мезели е производна форма на мезя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).