мачкотел

Речник на българския език

1. мачкотел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мачкотел е производна форма на мачкотя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. мачкотел — мин. деят. несв. прич. м. р.

мачкотел е производна форма на мачкотя (мин. деят. несв. прич. м. р.).