мацотели

Речник на българския език

1. мацотели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

мацотели е производна форма на мацотя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. мацотели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

мацотели е производна форма на мацотя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).