махаха

Речник на българския език

1. махаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

махаха е производна форма на махам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. махаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

махаха е производна форма на махам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).