маха

Речник на българския език

1. маха — ед. ч. непълен член

маха е производна форма на мах (ед. ч. непълен член).

2. маха — бройна форма

маха е производна форма на мах (бройна форма).

3. маха — сег. вр., 3 л., ед. ч.

маха е производна форма на махам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

4. маха — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

маха е производна форма на махам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

5. маха — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

маха е производна форма на махам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).