маниерничило е

Речник на българския език

1. маниерничило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

маниерничило е е производна форма на маниернича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. маниерничило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

маниерничило е е производна форма на маниернича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).