маниерничили

Речник на българския език

1. маниерничили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

маниерничили е производна форма на маниернича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. маниерничили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

маниерничили е производна форма на маниернича (мин. деят. св. прич. мн. ч.).