маниерничеше

Речник на българския език

1. маниерничеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

маниерничеше е производна форма на маниернича (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. маниерничеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

маниерничеше е производна форма на маниернича (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).