маниерничели

Речник на българския език

1. маниерничели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

маниерничели е производна форма на маниернича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. маниерничели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

маниерничели е производна форма на маниернича (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).