маневрирало

Речник на българския език

1. маневрирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

маневрирало е производна форма на маневрирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. маневрирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

маневрирало е производна форма на маневрирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. маневрирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

маневрирало е производна форма на маневрирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. маневрирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

маневрирало е производна форма на маневрирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).