мандръсали

Речник на българския език

1. мандръсали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

мандръсали е производна форма на мандръсам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. мандръсали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

мандръсали е производна форма на мандръсам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. мандръсали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

мандръсали е производна форма на мандръсам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. мандръсали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

мандръсали е производна форма на мандръсам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).