майтапил

Речник на българския език

1. майтапил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

майтапил е производна форма на майтапя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. майтапил — мин. деят. св. прич. м. р.

майтапил е производна форма на майтапя се (мин. деят. св. прич. м. р.).