майтапела

Речник на българския език

1. майтапела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

майтапела е производна форма на майтапя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. майтапела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

майтапела е производна форма на майтапя се (мин. деят. несв. прич. ж. р.).