майсторяло

Речник на българския език

1. майсторяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

майсторяло е производна форма на майсторя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. майсторяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

майсторяло е производна форма на майсторя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).