майсторели

Речник на българския език

1. майсторели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

майсторели е производна форма на майсторя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. майсторели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

майсторели е производна форма на майсторя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).