маймунила

Речник на българския език

1. маймунила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

маймунила е производна форма на маймуня се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. маймунила — мин. деят. св. прич. ж. р.

маймунила е производна форма на маймуня се (мин. деят. св. прич. ж. р.).