магнитизирал е

Речник на българския език

1. магнитизирал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

магнитизирал е е производна форма на магнитизирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. магнитизирал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

магнитизирал е е производна форма на магнитизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. магнитизирал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

магнитизирал е е производна форма на магнитизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).