лютили

Речник на българския език

1. лютили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

лютили е производна форма на лютя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. лютили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

лютили е производна форма на лютя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).