лютил

Речник на българския език

1. лютил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

лютил е производна форма на лютя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. лютил — мин. деят. св. прич. м. р.

лютил е производна форма на лютя (мин. деят. св. прич. м. р.).