любопитно

Речник на българския език

1. любопѝтно наречие (тип 188) редактиране

Значение

Грешни изписвания (11)

  • лйобопитно
  • лйобопитну
  • лйобупитно
  • лйобупитну
  • лйубопитно
  • лйубопитну
  • лйубупитно
  • лйубупитну
  • любопитну
  • любупитно
  • любупитну

2. любопитно — ср. р.

любопитно е производна форма на любопитен (ср. р.).