любезничило съм

Речник на българския език

1. любезничило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

любезничило съм е производна форма на любезнича (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. любезничило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

любезничило съм е производна форма на любезнича (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).