любезничила

Речник на българския език

1. любезничила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

любезничила е производна форма на любезнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. любезничила — мин. деят. св. прич. ж. р.

любезничила е производна форма на любезнича (мин. деят. св. прич. ж. р.).