любезничил
1.
любезничил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
любезничил
е производна форма
на любезнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
любезничил —
мин. деят. св. прич. м. р.
любезничил
е производна форма
на любезнича (мин. деят. св. прич. м. р.).