любезничи

Речник на българския език

1. любезничи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

любезничи е производна форма на любезнича (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. любезничи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

любезничи е производна форма на любезнича (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. любезничи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

любезничи е производна форма на любезнича (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. любезничи — повелително наклонение, ед. ч.

любезничи е производна форма на любезнича (повелително наклонение, ед. ч.).