любезничели

Речник на българския език

1. любезничели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

любезничели е производна форма на любезнича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. любезничели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

любезничели е производна форма на любезнича (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).