любезничела

Речник на българския език

1. любезничела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

любезничела е производна форма на любезнича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. любезничела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

любезничела е производна форма на любезнича (мин. деят. несв. прич. ж. р.).