лъхахте

Речник на българския език

1. лъхахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

лъхахте е производна форма на лъхам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. лъхахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

лъхахте е производна форма на лъхам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).