лъкатушил е

Речник на българския език

1. лъкатушил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

лъкатушил е е производна форма на лъкатуша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. лъкатушил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

лъкатушил е е производна форма на лъкатуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).