лъкатушило

Речник на българския език

1. лъкатушило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

лъкатушило е производна форма на лъкатуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. лъкатушило — мин. деят. св. прич. ср. р.

лъкатушило е производна форма на лъкатуша (мин. деят. св. прич. ср. р.).