лъкатушила

Речник на българския език

1. лъкатушила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

лъкатушила е производна форма на лъкатуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. лъкатушила — мин. деят. св. прич. ж. р.

лъкатушила е производна форма на лъкатуша (мин. деят. св. прич. ж. р.).